Залезът гори, гори –
ослепи полето.
Лятото се умори
и проплаква клето –
ризата му окъся,
мръзнат му ръцете.
В сламената му коса
жълти листи светят.
С грозде, плодове, цветя,
както е отколе,
го дарува есента,
а щурци го молят
да остави малко жар
да гори в листата –
за мечтания пожар
в циганското лято.
Залезът гори, гори –
ослепи полето.
Пламва в морните гори
есенната плетка.