Над чашей бытия склонившись,
ведут свой спор с небес светила:
-Я Солнце!
Согрею, жизнь наполнив силой.
-А я Луна!
И свет мой полнит ночи ниши.
-А я огонь!
Не тронь! Горит, сверкая пламя.
...
Вот только чаша дном-то кверху.
Стекло как купол держит мерку,
создав не жизнь а вечность камня...
Одна из версий перевода
http://www.stihi.ru/2011/05/08/4289
Красимир Георгиев
ЧАШАТА
Седяхме върху чашата на живота
с огъня, слънцето и луната.
– Аз ще горя! – каза огънят.
– Аз ще грея! – каза слънцето.
– Аз ще сияя! – каза луната.
– Добре – съгласих се и попитах, –
но защо дъното на чашата е отгоре,
а отворът й е отдолу?
...*Alex*...
240815