Преживя стадо крави лятна жар,
а по гърба му облаци пладнуват.
Щом стихне залезният хлопатар,
бял облак в млякото ще плува.
С пелинов цвят в косата, изподран,
облича август нощната си риза.
В омаен сън, от лунна глеч облян,
бълнуват пак тютюневите низи.
До крепостта на царевичен блок
въздишат слънчогледи еднокраки.
Под свода – тих другар хилядоок –
щурци възпяват любовта си кратка.
Вълнува този августовски лъх,
макар да знаеш – туй е свят обречен.
Ала щурци и вечер с млечен дъх
даряват ти усещане за вечност.
13.08.2015 г.