Димитър Методиев
ФЕН Д’ОАЗ
И все едно е:
тъмна от вълнение
или със свойта участ примирена –
щом е дошла дотук, щом е настанал час –
Оаза ще се влее в Сена.
И хората ще сложат надпис:
Fin d’Oase.
И Сена срамежливо я поглъща.
Тя още обещава на Оаза,
че всичко тук ще си остане същото,
че и нататък всяка от сестрите
ще си запази своите талази
в широкото, във общото корито.
Но всичко е лъжа.
От този час
все по-далече ще остава Фен д’Оаз
и ще се чува само: Сена… Сена…Сена…
Велика,
пълноводна
и надменна,
ще носи Сена своите талази…
Додето от сълзите на Оаза
водите й съвсем солени станат.
И я погълне
Океанът…
FIN D’OISE
To bez znaczenia:
Smutkiem przygnieciona
Czy moze ze swym losem pogodzona-
Bo przeciez juz tu jest, juz na nia przyszedl czas-
Z Sekwana zlac sie jej sadzone.
Tabliczka w miejscu tym oglosi:
Fin d’Oise.
Sekwanie troche wstyd, ze ja polyka.
Uazie sklada jeszcze obietnice,
Ze wszystko pozostanie tak jak zwykle,
Ze tak jak siostry soba bedzie dalej,
A chociaz w jednym plyna juz korycie,
To kazda wlasne toczyc bedzie fale.
To jednak tylko gra.
Bo nadszedl czas,
Gdy w tyle zacznie pozostawac Fin d’Oise.
I slychac bedzie wciaz: la Seine… the Seine… Sekwana…
Potezna, wielka, w sobie zadufana-
Sekwana swoje fale w dal poniesie…
Az wreszcie lzy Uazy sprawia, ze sie
Slonymi calkiem wody rzeki stana.
I ton ja polknie Oceanu…