РАЗЧИСТВАНЕ
Станка Пенчева
Сметта –
във огъня!
Заблудите,
вините –
в огъня!
А душата?
Стои си настрана смутена –
не се харесва,
ала откъде да почне?
Плещите и – превити,
изпомачкани – крилете
(дори да излети –
свят ще и се завие),
изпосталяла,
кривокрака,
нища...
А бе частица от дъха на Бога!
Сега
сметта – във огъня,
пепелта – на вятъра!
Ами душата?
Още чака, бедната...
– Да чака!
Тя е свикнала да е последна.
УБОРКА
Мусор –
в огонь!
Заблуждения,
вину –
в огонь!
А душу?
Стоит в сторонке смущенная –
не нравится себе,
но с чего бы начать?
Плечи – опущены,
скомканы – крылья
(даже и взлетит –
голова пойдёт кругом),
истощавшая,
кривоногая,
нищая...
А была частицей дыхания Бога!
Итак,
сор – в огонь,
пепел – по ветру!
Но душа?
Всё еще ждёт, бедная...
– Подождёт!
Ей не привыкать быть крайней.
пер. с болгарского:
Людмила Станева