Станка Пенчева Белое

Людмила Станева Переводы
БЯЛО
Станка Пенчева

Дланите тупат ситото ловко и весело:
скача брашното отгоре и в миг се стопява,
а пък отдолу вали най-ситния сняг,
по-бял от небесния,
и преспичката мека във нощвите тихо навява.
Мама пресява брашно. С бяла кърпа над веждите,
с хубави пълни ръце, до лактите голи..
Мама пресява брашно.
Към мене дори не поглежда —
педя човече, очи възхитени заболо
във белия облак, в ръцете, в звънтящото сито..
Мама, млада и хубава, брашното пресява,
преди да замеси слънцата на белите пити.
Мама, с бели ръце и бели навити ръкави,
в облак седи, сама като слънце огряла...
Пада снегът, непрестанен и ситен,
мама полека се свежда — вече е цялата бяла —
вече е дребна и стара, а брашното се сипе и сипе —

и ето, покрива и мен.



БЕЛОЕ

Ладони ударяют в сито ловко и весело,
прыгает мука с высоты и вмиг тает,
а внизу сеется мелкий густой снежок,
белее небесного,
и тихонько навевает в корыте рыхлую горку.
Мама сеет муку. Белый платок надвинут до бровей,
красивые, полные руки до локтей обнажены.
Мама сеет муку.
На меня и не смотрит —
существо с ноготок, не сводящее глаз
с белого облака и рук, со звенящего сита.
Мама, молодая, красивая, сеет муку,
перед тем, как замесит со`лнца белых хлебов.
Мама, с белыми руками, белыми закатанными рукавами,
сидит в облаке, сама, как лучистое солнце...
Падает снег, густой, непрестанный,
мама потихоньку сутулится — вся уже белая —
маленькая и старая, а мука всё сыплется и сыплется —

и вот, покрывает и меня.

пер. с болгарского Людмилы Станевой