***
Когда представлю только, что и ты
однажды потеряешься за дверью
и пропадёшь в проёме пустоты
а я останусь, этому не веря;
и вмиг окаменеют небеса,
состарятся от лютой скорби птицы,
и лишь ветра распустят голоса
и будут немотой моей кормиться;
и стану перекрёстком, на спине
понёсшим гнёт обрушенного неба,
огрузнет сердце мёртвое во мне,
свет без твоей улыбки станет склепом -
когда представлю только..Нет же, нет!
Я чувствую - ты рядом, вне сомненья!
Твоим дыханьем в сумраке согрет,
наплачусь и усну в твоих коленях.
И сердце, с болью сжатое в кулак,
в руках твоих блаженно обмякает..
Ты здесь! Мне подаёт об этом знак
рассвет, который снова воскресает.
-------------------------------------------------------
Текст оригинала:
***
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ше остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося черен камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма...
Когато си помисля... Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте коленe,
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми, събрано на юмрук,
полека се отпуска в твойте пръсти...
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.