На Любомир Иванов
В зори към детската градина
Червена шапчица подскача.
И грейва утринта по-синя,
а хората не гледат мрачно.
До топлата ръка на мама
с въпроси към света поема.
Мълчи Вселената голяма
пред детското вълшебно време.
Ръмжат стада автомобили,
ала мечтае си детето
по моста на дъга от свила
да стигне бързо до небето.
Да види лунните палати,
на облаче да се повози,
със слънцето на конче златно
да търси принц с небесни рози.
И грейва утринта по-синя,
в душата слънцето наднича.
С мечтите си, една дузина,
Червена шапчица подтичва.