глупая ночь

Вика Крыжановская
глупая ночь,
  дождалась
на распашку
  со мною рядом,
знаю,
вижу,
не прочь...

  я читаю по взгляду
   говори,
что стряслось?
почему тишина?
громко падает
 дождь?

но взлетает
  она - душа
и несется,
  где на крыше
  луна в облаках
и зовет,
     и смеется,
и я слышу
   как срывается
звезда,
 так говорит
 - ТИШИНА
   
глупая ночь,
   слушать ее
 научила весна
    ну, а я  - ее дочь
глупая, глупая
 ночь