„ОСЕННЕЕ МОРЕ...”
Сергей Константинович Шелковый (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕСЕННОТО МОРЕ
Наесен морето – от юлско по-чисто,
по-ведро, прозрачно, докарало хлад.
Наесен планинските златни очища
са пълни с огньове от гроздова слад.
Прохладно и слънчево. Лъха мискетът
в лозя на висока узряла зора.
Ни млад, ни богат ще съм вече. В полето
не съм като лъв в тази мравча игра.
Какво ми остана? Отлитат фазани
от рижите листи на лозов шпалир
и слънце блести – яснобузо и рано –
пак там, с маниери от юлския мир.
Остана септември – с морето разтворил
във вятъра своята ментова пещ.
И в сини, почти ледовити простори –
златистият полъх от атом горещ.
Ударения
ЕСЕННОТО МОРЕ
Нае́сен море́то – от ю́лско по-чи́сто,
по-ве́дро, прозра́чно, дока́рало хла́д.
Нае́сен плани́нските зла́тни очи́шта
са пъ́лни с огньо́ве от гро́здова сла́д.
Прохла́дно и слъ́нчево. Лъ́ха миске́тът
в лозя́ на висо́ка узря́ла зора́.
Ни мла́д, ни бога́т ште съм ве́че. В поле́то
не съ́м като лъ́в в та́зи мра́вча игра́.
Какво́ ми оста́на? Отли́тат фаза́ни
от ри́жите ли́сти на ло́зов шпали́р
и слъ́нце блести́ – яснобу́зо и ра́но –
пак та́м, с мание́ри от ю́лския ми́р.
Оста́на септе́мври – с море́то разтво́рил
във вя́търа сво́ята ме́нтова пе́шт.
И в си́ни, почти́ ледови́ти просто́ри –
злати́стият по́лъх от а́том горе́шт.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Шелковый
ОСЕННЕЕ МОРЕ...
Осеннее море июльского чище,
прозрачней, стекляннее и холодней.
Осенней горы золотые глазища
полны виноградных зернистых огней.
Прохладно и солнечно. Веет мускатом
от грядок кудрявых на спелой горе.
Не быть мне ни юным уже, ни богатым,
не вырасти львом в муравьиной игре.
Зато мне осталось – вспорхнули фазаны
из рыжей листвы виноградных шпалер,
и солнце взошло яснощёко и рано –
на молодцеватый июльский манер.
Осталось – еще не остывшее море,
сентябрьского воздуха мятная плоть.
И в синем, чуть-чуть ледовитом, просторе –
молекул-мальков золотая щепоть.
http://www.stihi.ru/2014/08/25/5102
---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.