„ПЕРЕВЁРНУТЫЙ МИР”
Алексей Викторович Мишин (1936-2009 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕОБЪРНАТ СВЯТ
Село с плещи прегърбени, мъчно
под хомот с нищета и беда.
Хоремаг няма там, нито кръчма,
нито изворна бистра вода.
Разпродадоха всичко, остана
само вятърът с пагубен знак.
То размахва безпомощно длани
без колхозник, ратай и кулак.
То умира без помощ, не помни
бърза помощ звънарникът пуст,
два забравени пътя разломни
са за него надгробният кръст.
Ударения
ПРЕОБЪРНАТ СВЯТ
Се́ло с пле́шти прегъ́рбени, мъ́чно
под хомо́т с ништета́ и беда́.
Хо́рема́г ня́ма та́м, ни́то кръ́чма,
ни́то и́зворна би́стра вода́.
Разпрода́доха вси́чко, оста́на
са́мо вя́търът с па́губен зна́к.
То разма́хва безпо́моштно дла́ни
без колхо́зник, рата́й и кула́к.
То уми́ра без по́мошт, не по́мни
бъ́рза по́мошт звъна́рникът пу́ст,
два забра́вени пъ́тя разло́мни
са за не́го надгро́бният кръ́ст.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Мишин
ПЕРЕВЁРНУТЫЙ МИР
Стерты плечи и шея деревни
Хомутами извечной нужды.
Ни продмага теперь, ни харчевни,
Ни простой родниковой воды.
Распродали её с потрохами
Под напором остудных ветров.
Еле машет она кулаками
Без колхозников, без кулаков.
Умирает она без подмоги,
Помощь скорая в звуке пустом,
Где лежат две забытых дороги
Перед нею могильным крестом.
---------------
Руският поет Алексей Мишин (Алексей Викторович Мишин) е роден на 18 октомври 1936 г. в с. Зуевка, Смоленска област. Първото му публикувано стихотворение е от 1953 г. във в. „Рославльская правда”. Завършва историко-филологическия факултет на Смоленския педагогически институт (1960 г.). Работи като механик на вагонно депо, кореспондент на вестници и на радиото, завеждащ културно-масовата дейност при Смоленския областен комитет на комсомола, директор на междуобластно бюро по пропаганда на художествената литература и директор на изд. „Смядынь”. Заслужил деятел на културата на Руската федерация (1997 г.), почетен гражданин на гр. Смоленск. Автор е на 29 стихосбирки, сред които „Наедине с Россией” (1970 г.), „Кольца” (1972 г.), „Жарынь” (1973 г.), „Зелёная околица” (1974 г.), „Рябиновая осень” (1979 г.), „Пора свиданий” (1980 г.), „Повторное свидание” (1980 г.), „Земля любви моей” (1983 г.), „Песни полей” (1984 г.), „Люблю и верю” (1985 г.), „Колосья на броне” (1986 г.), „Поздние грозы” (1988 г.), „Благодарение” (1989 г.), „БИС” (1990 г.), „Портреты женщины любимой” (1996 г.), „Стихи и поэмы” (1996 г.), „Отец. Поэма” (1998 г.), „Родничок” (1998 г.) и др. Умира на 29 август 2009 г. в Смоленск.