КЪДЕ СТЕ…
Сърцето ми, когато прелива от любов
и липсата ти просто ме влудява,
тогава аз любима, на всичко съм готов –
дори да си виновна ти прощавам.
А после крача нервно по цветната алея
и мисля си, дали не съм сгрешил.
Да се радвам аз, не мога и не смея,
затуй, че с лекота съм ти простил.
А сякаш триста дявола с наострени остени,
ме ръчкат и към тебе път ми сочат.
Въздишам издълбоко, а сърцето стене -
слова любовни в гърлото клокочат.
…Така е, щом човек е между две дилеми –
терзания го мъчат и раздират.
Къде сте разум воля, дявол да ви вземе,
та що сърцето иска, туй избира?
2015 г.