„У ОБЕЛИСКА”
Анатолий Яковлевич Романов (р. 1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕД ОБЕЛИСКА
Душата ми като брезичка гола е,
но вместо листи думи рони тя...
Усетих жеравен блянуващ полет
с прощален зов в предзимна широта.
Тъгата – спътница в живота славен,
сред есенни липи е обелиск.
Героите почитам, помен правя
под ветрите на жеравния вик.
Ударения
ПРЕД ОБЕЛИСКА
Душа́та ми като брези́чка го́ла е,
но вме́сто ли́сти ду́ми ро́ни тя́...
Усе́тих же́равен бляну́вашт по́лет
с прошта́лен зо́в в предзи́мна широта́.
Тъга́та – спъ́тница в живо́та сла́вен,
сред е́сенни липи́ е обели́ск.
Геро́ите почи́там, по́мен пра́вя
под ве́трите на же́равния ви́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Романов
У ОБЕЛИСКА
Моя душа, как голая берёза,
Лишь вместо листьев сбросила слова…
Я уловил неслыханные грёзы
В предзимнем небе с клича журавля.
Со мною грусть – попутчица по жизни,
Да обелиск среди осенних лип.
И сердцем я героям правлю тризну
С ветрами под прощальный этот клик.
http://www.stihi.ru/2014/11/15/1078
---------------
Руският поет Анатоли Романов (Анатолий Яковлевич Романов) е роден на 6 юни 1943 г. в с. Олхи, Рязанска област, по време на евакуация. Завършва Московския институт за геоложки проучвания „Серго Орджоникидзе”. Работил е като геолог в Камчатка, Курилите, Колима, Забайкалието, Якутия, Средна Азия и др. Пише стихове от ученическите си години. Автор е на стихосбирките „Только Русь со мной, и ты” (1993 г.), „Родины чарующая высь” (1996 г.), „Потому что люблю” (2003 г.), „Пусть за окнами метелит” (2005 г.), „Откровение” (2009 г.), „Усталая Русь” (2011 г.), „Ностальгия” (2011 г.), „Элегия” (2013 г.), „В мои думы чайки накричали” (2013 г.), „Валдайская поэма” (2013 г.), „Цветы ещё благоухают” (2014 г.) и „Избранное 1985-2014” (2015 г.). Член е на Съюза на руските писатели. Носител е на много литературни отличия. Живее в Москва.