Виктор Авдеев Победой не окуплены потери С победат

Красимир Георгиев
„ПОБЕДОЙ НЕ ОКУПЛЕНЫ ПОТЕРИ...”
Виктор Иванович Авдеев (1923-1955 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


С ПОБЕДАТА СКРЪБТА НЕ СЕ ИЗКУПВА

С победата скръбта не се изкупва –
с победата се оправдава тя...
И ето, на вратата клета чукам,
където кретат старци в самота.

О, ти върни им, всемогъщи Боже,
смеха отнет, сълзата първа днес!
Но Бог го няма, да теши не може,
в дома е тихо, сякаш в зимен лес.

В леса, където полкът ни погреба
сина им в жертвеното зимно зло.
Отново стола му пустеещ гледат
и снимка – в черна рамка, под стъкло.

Тя ги огрява и е пресен лакът:
в живота сетен спомен е красив.
...Аз после, тръгнал си от тях, заплаках.
Но да заплачеш, значи, че си жив.


Ударения
С ПОБЕДАТА СКРЪБТА НЕ СЕ ИЗКУПВА

С побе́дата скръбта́ не се́ изку́пва –
с побе́дата се оправда́ва тя́...
И е́то, на врата́та кле́та чу́кам,
къде́то кре́тат ста́рци в самота́.

О, ти́ върни́ им, всемогъ́шти Бо́же,
смеха́ отне́т, сълза́та пъ́рва дне́с!
Но Бо́г го ня́ма, да теши́ не мо́же,
в дома́ е ти́хо, ся́каш в зи́мен ле́с.

В леса́, къде́то по́лкът ни погре́ба
сина́ им в же́ртвеното зи́мно зло́.
Отно́во сто́ла му пусте́ешт гле́дат
и сни́мка – в че́рна ра́мка, под стъкло́.

Тя ги огря́ва и е пре́сен ла́кът:
в живо́та се́тен спо́мен е краси́в.
...Аз по́сле, тръ́гнал си от тя́х, запла́ках.
Но да запла́чеш, зна́чи, че си жи́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Авдеев
ПОБЕДОЙ НЕ ОКУПЛЕНЫ ПОТЕРИ...

Победой не окуплены потери –
Победой лишь оправданы они...
И вот опять стучусь я в эти двери,
Где старики который год одни.

О, возврати им, всемогущий Боже,
Последний смех и первую слезу!
Но бога нет, и все разлуки схожи,
И в доме тихо, как зимой в лесу.

Как в том лесу, где мы в ту зиму злую
Их сына хоронили всем полком.
Вновь за обедом стул его пустует,
И фото – в черной рамке под стеклом.

Она опять покрыта свежим лаком:
Им в жизни больше нечем дорожить.
...Вчера я, уходя от них, заплакал.
Но даже плакать, это значит – жить.




---------------
Руският поет Виктор Авдеев (Виктор Иванович Авдеев) е роден на 14 април 1923 г. в селището Сормово, близо до Нижни Новгород. Първите си стихотворения публикува като кръжочник в Двореца на пионерите в литературния сборник „Слово горьковских внучат”. След завършването на средното си образование заминава за фронта, където преминава бойния път от Москва до Берлин и получава три ордена и шест медала. Първата му следвоенна поетична изява е в сборника „О самом дорогом” през 1951 г. През 1954 г. завършва литературния институт „Максим Горки”. Автор е на стихосбирките „Волжские зори” (1953 г.), „Сормовичи” (1953 г.), „Окна на Восток” (1953 г., спряна от печат) и „Капля меду” (излязла посмъртно през 1959 г.). Умира на 20 януари 1955 г. в гр. Нижни Новгород.
---------------

СВЕТЛАЯ ПАМЯТЬ ВИКТОРУ АВДЕЕВУ (экспромт: Виктор Глебов)

Ты прожил тёзка тридцать два
Жаль что забыт и мало жил
Лишь, Красимир, нашёл слова
И память нашу освежил!

Уж многие, Вы им открыты,
Поэтов забывать нам грех!
Спасибо, Красимир, за позабытых,
За них я кланяюсь за Всех!