Билал Адилов - Ела и мен ме покори

Дафинка Станева
Билал Адилов
http://www.stihi.ru/2014/12/08/10447

Приди и правь в моей душе

В какой бы ни был стороне,
Куда б дороги ни вели,
Повсюду видишься ты мне,
Являясь как из-под земли.

Хочу магниту быть под стать,
Чтоб явью сделались мечты,
Чтоб притянуть тебя, обнять…
Но сразу исчезаешь ты.

Потом глядишь издалека,
Как мною вспугнутая лань,
И улыбаешься слегка…
Мечта опять нас не свела.

И снова я средь темноты
Один страдаю в тишине.
Не чувствуешь неужто ты,
Что разрываешь сердце мне?

Не знаю, как тебе сказать:
«Я маяться устал уже.
Довольно в салки нам играть!
Приди и правь в моей душе!»

Ела и мен ме покори

По който път да бродя сам,
където и да съм в света,
навсякъде те виждам там –
явила се изпод пръстта.

Да стана искам аз магнит,
да сбъдна своите мечти –
да те прегърна неприкрит…
Но… изведнъж изчезваш ти.

След туй ме гледаш отдалеч,
от мен подплашена сърна,
едва усмихваш се без реч…
Мечтата пак не ни събра.

Отново посред своя мрак
самотен страдам аз и тих.
Сърцето ми как късаш пак
не чувстваш вероятно ти.

Как да ти кажа най-добре:
„От мъката се уморих.
С  теб гоненицата да спрем!
Ела и мен ме покори!”

Перевод: Дафинки Станевой