Билал Адилов
http://www.stihi.ru/2014/12/11/11491
С есенния ден
Парк есенен. И пейка там една.
Към друго време споменът ме връща.
Приятелите гледаха ни нас,
завиждаха на нежните ни срещи.
Дърветата, дарили ни приют,
сега са уморени, занемели.
Не сещат влюбените тук уют,
че клоните са вече оголели.
Предчувстват дървесата сънни дни,
нехаят за живота бързотечен.
Тук пролет пак ще зимата смени,
но мен часовникът ми спря обречен.
В алеята скамейката – в печал,
че влюбените вече я не греят.
С годините и аз съм посивял,
ала градината на любовта лелея.
Перевод: Дафинки Станевой