Димчо Дебелянов
За кілька кроків
I
За кілька кроків недалечко
дерева й мури визирають —
Безденна мряка — й силуети
вмить постають і завмирають.
Іду й гадаю: дуже зручно
у час, як мла впаде суцільна,
я міг би — жінку як зустрів би –
все б спозирав її сповільна!
А ще гадаю: як то вправно
я міг би нишпорити скоком,
щось зачепив би незумисне
і зник би хутко й ненароком!
Ще чую: крики у тумані —
це діточок я бачу зграї...
Іду й гадаю: як же ж легко
когось розчавлять тут трамваї!
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Онригинал:
Димчо Дебелянов
На пет шест разкрача
I
На пет-шест разкрача едвам се
дървета, здания съзират —
мъгла бездънна — силуети
край мен изпъкват и замират.
Вървя и мисля: колко лесно
в мъглата тежка непрогледна
бих могъл — срещнал нещо женско —
тъй както ща да го погледна!
И мисля още: колко лесно
бих могъл някъде да влезна,
набързо нещо да закача
и пак набързо да изчезна!
Дочувам шум: деца в мъглата
въртят се, крият се, играят...
Вървя и мисля: колко лесно
ще смаже някое трамваят!