С болгарского
(Юлия Донева)
Как-то раз больного брата
приглашала в гости Злата.
– Ох!.. Дышу я еле-еле...
Столько дней лежу в постели...
Вот – теперь опухли ноги...
Каменисты все дороги...
Не могу совсем вставать я,
даже в гости – лишь с кроватью,–
Злате брат больной сказал
и за ухом почесал.
– Вижу, – подмигнула Злата,
что микробов многовато.
Брата милого спасите –
шприц с большой иглой несите
и пурген – от всех болезней
он любых лекарств полезней.
В голове чтоб стало ясно,
дам касторовое масло.
Помогло леченье. Брата
подняла с постели Злата –
перестал болеть он срочно
и надолго – это точно!
Юлия Донева
ИЗЦЕРЕНИЕ http://www.stihi.ru/2013/11/27/9840
Престори се на болен брат ни
и каза на сестра ни Злата:
„Ако искаш да съм жив,
трябва да лежа в кревата.
Ето виж, кракът подул се,
трудно движа го в леглото.
Пътят беше каменист" -
и почеса си ухото.
Но не му повярва Злата,
май разбра, че нещо мъти
и ми рече: „ Дай иглата,
ще го бодна осем пъти.
Пълен е кракът с микроби,
и от там опасността.
Ще му дам пурген, за проба,
ще прогоним болестта.
И рициново масло -
мозъкът му да прочисти.
Тичай донеси ми кофа
и едни чорапи чисти.“
И усетил що ще става,
брат ни в този миг се вдигна
и престана да е болен.
А Злата със очи ми смигна.
Картинка из интернета. Спасибо автору.