„К ПОБЕДЕ”
Арсений Иванович Митропольский/ Несмелов (1889-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ ПОБЕДАТА
Чифутската мутра над бедна Русия виси,
в кръв нейните устни са, устни проклети вампирски...
Дъжд с кървав привкус над страната ми мрачно роси,
дъжд кървав от утре в полвината свят ще заплиска.
Но туй й е малко: краде от Русия Христа,
светините Божи, на кроткия Бог, не почита!
Еврейската лапа пълзи към светите места,
еврейската злоба злокобно насилва душите!
Евреи-чекисти терзаят родители в плач,
децата с безбожна „наука” безскрупулно стягат...
Еврейската мутра е алчен грабител палач –
към царски корони космати ръчища протяга!
Четвъртата власт, на печата, която мучи,
на хищни еврейски банкери е май бащиния...
Промъква се правдата, дават пари да мълчи,
свободното слово убиват и в гроба го рият.
Да, сила е златото. В лапите зли на Малют
със златото кърваво срутват се всички прегради,
но има и сила с по-мощна валута светът,
нарича се подвиг – за вяра и доблест награда!
* В стихотворението „Към победата” авторът се противопоставя на т.нар. политици-интернационалисти и критикува престъпните политически действия на някои евреи в комунистическата власт на пролетарска Русия.
* Малюта Скуратов – руски държавен и военен деец от ХVI в., опричник и помощник на цар Иван Грозни.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Арсений Несмелов
К ПОБЕДЕ
Жидовская харя над бедной Россией висит,
В крови ее губы, проклятые губы вампира…
Кровавым дождем над страною моей моросит,
Кровавым дождем заливается завтра полмира.
Но этого мало: отнять у России Христа,
Святилище Бога, кротчайшего Бога, разрушить!..
Жидовская лапа в святые вползает места,
Жидовская злоба спешит изнасиловать души!
Евреи-чекисты терзают отцов, матерей,
А дети идут в обработку безбожной „науке”…
Жидовская харя, палач, лапсердачный еврей –
К коронам царей протянул волосатые руки!
Седьмая держава, как нас называет печать,
Лишь вотчина хищников – жирных еврейских банкиров…
А правда прорвется, как деньги велят замолчать,
Свободному слову могилу зловещую вырыв.
Да, золото – сила: в руках беспощадных Малют,
Кровавое золото все устраняет преграды,
Но в мире есть сила могучее лучших валют,
И сила та – подвиг, за веру и доблесть награда!
---------------
Руският поет, писател и журналист Арсений Несмелов (Арсений Иванович Митропольский/ Несмелов) е роден на 8/20 юни 1889 г. в Москва. До 1910 г. учи в Психоневрологическия институт в Москва, но не завършва. Публикува поезия от 1911 г. Участва като поручик в боеве от Първата световна война, а през 1917 г. се включва в московското въстание на юнкерите, след което се присъединява към войските на Колчак и участва в т.нар. сибирски леден поход. През 1920-1923 г. се прехранва с журналистика във Владивосток, а през 1924 г. емигрира в Китай. Живее в гр. Харбин, редактира в. „Дальневосточная трибуна”, публикува стихове, разкази, фейлетони и литературни обзори в руските издания „Советская Сибирь” и „Сибирские огни” и в рускоезичните издания „Рубеж”, „Луч Азии”, „Рупор”, литературното приложение „Юный читатель рубежа” и др. Изкарва курсове към местната разузнавателна школа и преподава литературно-художествена агитация. Автор е на книгите с поезия, проза и публицистика „Военные странички” (1915 г.), „Стихи” (1921 г.), „Тихвин” (1922 г.), „Уступы” (1924 г.), „Кровавый отблеск” (1929 г.), „Без России” (1931 г.), „Через океан” (1934 г.), „Рассказы о войне” (1936 г.), „Только такие” (1936 г.), „Георгий Семена” (1936 г.), „Полустанок” (1938 г.), „Протопопица” (1939 г.) и „Белая флотилия” (1942 г.). След завземането на Харбин от Червената армия през 1945 г. е арестуван и осъден. Умира на 6 декември 1945 г. в затвора край с. Грюдеково, Приморския край.