Не надо
Не надо, слышишь, не зови,
Пусть всё уходит безвозвратно,
Тропа извилистой любви
Рисует петлю многократно.
От странной метки в небесах
Не отведу пустого взгляда.
Кто там парит, внушая страх?
В углу изломанного сада,
Я кроткой мышью затаюсь,
Укрывшись ветошью надежды,
Тихонько Богу помолюсь
О снисхождении к невежде.
-прости слепого дурака
за мыслей путанных томленье,
за неспособность языка
всё рассказать и ждать веленья!
В краю безглазой тишины,
Среди распятых птиц на кронах,
Впадаю в таинство вины,
Увидев светлый лик в иконах!
Висит лампадка на цепи,
Мерцает пламенем перцовым.
-Господь, мне душу укрепи,
Не дай упасть в венце терновом...
©Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
НЕ ТРЯБВА
Не трябва, чуй ме, не зови ме,
да свърши всичко безвъзвратно,
пътеката на любовта
чертае примки многократно.
От странният небесен знак,
не вкусва пустият ми поглед.
Какво там тъй внушава страх?
Във градината поломена
тая се като мишка кротък,
укривам вехтите надежди
и тихичко на Бог се моля
за милостта му към невежият.
–Прости на слепият глупак
за мислите му тъй объркани,
че съм негоден да разкажа
и повеля да изчакам.
В безочливата тишина
сред птици разпнати на кроната,
попаданал в тайнството греховно
съзирам ликът на иконата!
Виси настойчиво кандилото,
блести пиперовият пламък.
–Боже, укрепи душата ми,
венецът трънен да не падне…