„Я ШЕЛ И СМЕЯЛСЯ...”
Алексей Яковлевич Марков (1920-1992 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЪРВЯХ И СЕ СМЕЕХ
Вървях и се смеех, забравил това,
че редом скръбта притаява глава.
Невести разплакани с погледи бледи
и майчици с каменна праведност редом...
В земята гробовни могили видях
и в птиче цвърчене не радост, а страх...
Слепец във военен шинел, с орден даже,
притропва отчаяно там по паважа.
Чак после разбрах аз, какъв е тоз грях –
смехът ми безумен и гръмък пред тях!
Ударения
ВЪРВЯХ И СЕ СМЕЕХ
Вървя́х и се сме́ех, забра́вил това́,
че ре́дом скръбта́ притая́ва глава́.
Неве́сти разпла́кани с по́гледи бле́ди
и ма́йчици с ка́менна пра́ведност ре́дом...
В земя́та гробо́вни моги́ли видя́х
и в пти́че цвърче́не не ра́дост, а стра́х...
Слепе́ц във вое́нен шине́л, с о́рден да́же,
притро́пва отча́яно та́м по пава́жа.
Чак по́сле разбра́х аз, какъ́в е тоз гря́х –
смехъ́т ми безу́мен и гръ́мък пред тя́х!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Марков
Я ШЕЛ И СМЕЯЛСЯ...
Я шел и смеялся, забывши о том,
Что скорбь притаилась за каждым углом.
Невесты с тяжелым заплаканным взглядом,
И матери с каменной выдержкой рядом...
Земля моя в новых могильных буграх,
И в щебете птичьем не радость, а страх...
В военной шинели, с облезлой звездою
Слепой человек простучал мостовою.
Не сразу я понял, какой это грех –
Смеяться бездумно и громко при всех!
1947 г.
---------------
Руският поет и преводач Алексей Марков (Алексей Яковлевич Марков) е роден на 22 февруари 1920 г. в с. Нини, Ставрополска губерния. Първите му публикувани стихотворения са от 1940 г. във в. „Дагестанская правда”. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). През 80-те години на ХХ в. е редовен участник и водещ на заседанията и литературните вечери на Клуба на руските интелектуалци и на гражданското общество „Память”. Превежда поезия от аварски език. Автор е на стихосбирките „Ветер в лицо” (1956 г.), „Осенний гром” (1961 г.), „Огонь на себя” (1963 г.), „Снова в дорогу” (1966 г.), „Моя земля” (1968 г.), „Стрелы” (1968 г.), „Берёзы светятся” (1968 г.), „Воробьи” (1978 г.), „Доброта” (1979 г.), „Если я не скажу” (1979 г.), „Звездопад” (1980 г.), „Кварты: Корот. стихи” (1992 г.), на сборниците с поеми и оди „Михайло Ломоносов” (1956 г.), „Слово о народе” (1958 г.), „Настенька” (1960 г.), „Ермак” (1962 г.), повестта в стихове „Вышки в море” (1952 г.) и др. Умира на 29 август 1992 г. в Москва.