Още ме има, още обичам
и мечтая, и нося надежда.
Още понякога толкова ничия
вятърът в мен се оглежда.
И студувам в бялата зима,
а във шепите само лалета.
Още вярвам в незримото,
въглен в душата ми свети.
Още съм тук и ръцете ми
имат силата да погалят.
Тъмното в мрака понечи ли,
могат с „Не!” да ударят.
Още се скитам и търся
мъдростта в стръмнините.
Още бури ме скършват,
реки наводняват очите ми.
Още мога да се изправям,
плащам всякакви сметки.
Мога сгушена да догарям.
Още съм силна… и крехка.