Ноември е къс като ден,
носи вятър във шепи.
Оголва стария клен,
после в ухото ми шепне.
Разказва ми дълго за теб –
гълъб в моята есен,
болка осъмнала в пет,
въздишка по склона небесен,
пясък по морския бряг,
мелодия в раковина,
на вълната буйния бяг,
тъгата по твоето име,
топлината на залеза,
искрица от огъня парещ,
жълтата роза във вазата,
дъждът олуците галещ.
Този вятър е сладкодумен,
а ноември е къс като ден.
Усмихнат намига учуден,
че пазя, пазя те в мен.