„НИ ТВОЕЙ, НИ СВОЕЙ...”
Вера Клавдиевна Звягинцева (1894-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НИТО ТВОЯ, НИ СВОЯ
Нито твоя, ни своя, не,
аз не искам ни миг ирония.
Болка скрива ли тази реч?
Не желая на думи бронята!
Щом е болка, то да боли,
щом е радост – да грее радвайки,
не за нас е въпросът дали
жар в душа да сменим с прохладата.
Сняг вали, той е бял – бял сняг,
а небето е синьо – синьо е.
Нека смях е – не полусмях,
и да не е смях над светинята.
Искам аз красота да лети,
не лукава съблазън да вземаме.
Искам аз да заплачеш ти
от възторг и от възхищение.
Да, злорадствай ти, лей прекослов –
тази работа вятър рони я.
Търсят хората светла любов,
не студената зла ирония.
Ударения
НИТО ТВОЯ, НИ СВОЯ
Ни́то тво́я, ни сво́я, не́,
аз не и́скам ни ми́г иро́ния.
Бо́лка скри́ва ли та́зи ре́ч?
Не жела́я на ду́ми бро́нята!
Штом е бо́лка, то да боли́,
штом е ра́дост – да гре́е ра́двайки,
не за на́с е въпро́сът дали́
жа́р в душа́ да смени́м с прохла́дата.
Сня́г вали́, той е бя́л – бя́л сня́г,
а небе́то е си́ньо – си́ньо е.
Не́ка смя́х е – не полусмя́х,
и да не́ е смях над свети́нята.
И́скам а́з красота́ да лети́,
не лука́ва събла́зън да взе́маме.
И́скам а́з да запла́чеш ти́
от възто́рг и от възхиште́ние.
Да́, злора́дствай ти, ле́й прекосло́в –
та́зи ра́бота вя́тър ро́ни я.
Тъ́рсят хо́рата све́тла любо́в,
не́ студе́ната зла́ иро́ния.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вера Звягинцева
НИ ТВОЕЙ, НИ СВОЕЙ...
Ни твоей, ни своей, ничьей –
Никакой не хочу иронии.
Прятать боль под броней речей?!
Не нуждаюсь в их обороне я.
Если боль – так пускай болит,
Если радость – пусть греет, радуя.
Не к лицу нам, боясь обид,
Жар души заменять прохладою.
Снег идет – он и бел как снег,
Небо синее – значит синее.
Если смех – так не полусмех,
И никак уж не над святынею.
Я хочу прямой красоты,
Не лукавого обольщения,
Я хочу, чтоб заплакала ты
От восторга, от восхищения.
Как ни смейся, как ни язви –
Это дело для всех стороннее.
Людям нужен лишь цвет любви,
А не злой холодок иронии.
---------------
Руската поетеса, преводачка и актриса Вера Звягинцева (Вера Клавдиевна Звягинцева) е родена на 31 октомври/12 ноември 1894 г. в Москва. Завършва курсовете за сценично изкуство при Е. Музил (1917 г.) и работи в различни професионални театрални колективи (1917-1922 г.). Превежда поезия от украински, арменски, грузински, белоруски, кабардински, литовски и др. езици. Авторка е на стихосбирките „На мосту” (1922 г.), „Московский ветер” (1926 г.), „По русским дорогам” (1946 г.), „Зимняя звезда” (1958 г.), „Вечерний день” (1963 г.), „Исповедь” (1967 г.), „Избр. стихи” (1968 г.), на книги с преводна поезия като „Моя Армения” (1964 г.) и др. Заслужил деятел е на културата на Армения. Умира на 9 юли 1972 г. в Москва.