„СТАНСЫ. НА СЧАСТИЕ”
Иван Иванович Бахтин (1756-1818 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТАНСИ. ЗА ЩАСТИЕТО
Един с богатство радост прави,
друг търси щастието в ранг,
с победи трети се прославя,
със слава е щастлив, желан.
В науките задълбочаван,
един блаженство дири тук,
от люде се отдалечава
в покой към щастието друг.
От другите различно мисли
Силвандър, щом пиян е, май
тогава за блажен числи се
и чашата с вино е рай.
Леандър щастие пресмята,
ако с велможата е драг,
а Нарцис е щастлив, когато
любуват му се пак и пак.
А аз за щастие лелея,
в една Констанца запленен,
да бъда с нея мил, без нея,
о, няма щастие за мен.
Да слуша нежните ми думи –
утеха топла на света,
да гледам погледа й тъмен,
съкровище за мен е тя.
Целувките й не заменям
за царски скиптър в цветен рай,
тя е стремежът в мойто време,
начало в мислите и край.
Ударения
СТАНСИ. ЗА ЩАСТИЕТО
Еди́н с бога́тство ра́дост пра́ви,
друг тъ́рси шта́стието в ра́нг,
с побе́ди тре́ти се просла́вя,
със сла́ва е штастли́в, жела́н.
В нау́ките задълбоча́ван,
еди́н блаже́нство ди́ри ту́к,
от лю́де се отдалеча́ва
в поко́й към шта́стието дру́г.
От дру́гите разли́чно ми́сли
Силва́ндър, што́м пия́н е, ма́й
тога́ва за бла́жен числи́ се
и ча́шата с вино́ е ра́й.
Леа́ндър шта́стие пресмя́та,
ако с велмо́жата е дра́г,
а На́рцис е штастли́в, кога́то
любу́ват му се па́к и па́к.
А а́з за шта́стие леле́я,
в една́ Конста́нца заплене́н,
да бъ́да с не́я ми́л, без не́я,
о, ня́ма шта́стие за ме́н.
Да слу́ша не́жните ми ду́ми –
уте́ха то́пла на света́,
да гле́дам по́гледа й тъ́мен,
съкро́виште за ме́н е тя́.
Целу́вките й не заме́ням
за ца́рски ски́птър в цве́тен ра́й,
тя е стреме́жът в мо́йто вре́ме,
нача́ло в ми́слите и кра́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Бахтин
СТАНСЫ. НА СЧАСТИЕ
Один в богатстве счастье ставит,
Другой в чинах его быть мнит;
Победами себя тот славит,
И счастье все лишь в славе чтит.
В науках, в оны углубяся,
Найти блаженство мнит иной;
Иной, от света удаляся,
Вменяет в счастие покой.
Различно всяк из смертных мыслит,
Сильвандр, когда напьется пьян,
Тогда себя блаженным числит:
Верх благ его – с вином стакан.
Леандр за счастье почитает,
Вельможа коль промолвил с ним;
Нарциз же быть счастливым чает,
Когда любуется кто им.
А я все счастье поставляю
В одной Констанции моей;
Ей милым только быть желаю,
И нет мне счастия без ней.
Ее внимать мне разговоры,
На свете больше нет утех,
И чтоб ее зреть томны взоры,
Сокровищ мне милее всех.
Не променю ее лобзаний,
На царский скипетр и венец.
Она цель всех моих желаний,
Начало мыслей и конец.
1789 г.
---------------
Руският поет Иван Бахтин (Иван Иванович Бахтин) е роден в началото на 1756 г. в гр. Тула. Служи в артилерията (1772 г.), участва в Руско-турската война (1772-1775 г.). Работи като адвокат и губернски прокурор в Тоболск и Перм (1780-1788 г.), съдебен съветник (1791 г.), специалист в Министерството на финансите (1802 г.) и завеждащ държавната служба за ревизии (1815 г.). Губернатор на Харков (1803 г.), действителен статски съветник (1803 г.), почетен член на Филотехническото общество (1815 г.), член на Харковското общество на науките (1817 г.). Публикува поезия в различни издания като „Иртыш, превращающийся в Иппокрену”, „Лекарство от скуки и забот”, „Дух журналов” и др. От 1797 г. живее в Петербург. Автор е на драмата „Ревнивый” (1810 г.) и на книгите със стихотворения, епиграми, притчи и стихотворни приказки „Вдохновенные идеи” (1816 г.) и „И я автор, или разные мелкие стихотворения” (1816 г.). Умира на 14/26 април 1818 г. в Петербург.