ЩУРА ЕСЕН
Ах, ти есен щура, неразумна,
що се тъй променяш изведнъж?
Ту пристъпваш плахо и безшумно,
ту връхлиташ с вятър, бури, дъжд…
Брулиш листи, разсъбличаш клони,
птиците прогонваш от гнездата,
после спускаш слънчеви жалони
и грейват пак в усмивка небесата.
Вървя и слушам шума на листата,
в косите ми танцува вятър тих
и ето, че извира от душата,
един кратичък, но искрен стих.
5.11.2014г.