Този мраз как заключва
и пълзи, как пълзи,
и в сърцето се цели.
Толкова смътни следи
през комина висок
вият черни къдели.
Слънцето търсят. Навярно.
Мракът навънка гнезди.
Кръг е времето.
Мислите режат наравно
със надеждата
прошумяла едва.
Само малка пролука,
скрита в очите ми –
твоята топла ръка,
гони дневната скука
и смачква в ъгъла ми страха.
После обаче е липса,
скрита зад ред
от нощния стих,
която смалява,
всяко право да искам.
Как пречупва само,
как счупва
на студа жестокият вик.