БОЛКА И СРАМ
Стаена на клона зелен,
сама, мълчалива, мъничка,
бе кацнала точно пред мен
от нейде долитнала птичка.
Ветрецът я галеше леко,
тя клатеше смешно глава,
крилцата й пухкави, меки,
поклащаха се едва.
Но свисък прониза ушите
и както си беше на клона,
тя тупна току пред очите ми
и мъртва, крачката опъна.
Невинната мъничка птичка –
украса на клона, рисунка.
От човчицата й мъничка,
проточи се тъничка слюнка.
Задави ме гняв и обида.
Злосторникът кой бе – не знам,
дори не опитах да видя.
Прониза ме болка и срам!