Красимир Георгиев
СМЕРТЬ 3
дыханье – жертвенный огонь…
пока крепка моя ладонь
возносит в небо смирный конь…
всему свой срок, ура, придёт –
как всполох, молния сверкнёт,
рефлекс… и всадник упадёт…
Красимир Георгиев
СМЪРТ 3
Вдишването е като житено зърно,
издишването е като оризов кълн.
Диханието – жертвеният кон,
препуска сред небесните полета.
Когато се озъби, блясва мълния.