С думи "стара мома" теб те често замерват -
не от вчера светът е жесток, лицемерен.
Ти на всички, които любов ти даряват,
че е рано да мислиш за сватба, повтаряш.
И на всеки от тях недостатък намираш.
Че не бързаш, твърдиш, че все още избираш.
Ту е този скъперник и алчен, и стиснат.
Друг е твърде висок, а трети пък - нисък.
От лицата край теб чакаш знак на съдбата,
за да пламнеш, да литнеш с любовния вятър.
А роднините питат, за теб неспокойни:
"Кандидат не намери ли вече достоен?
Дните бързо летят, младостта си пилееш.
Всички твои приятелки люлки люлеят.
Не отхвърляй мъжете. Послушай родата.
Омъжи се най-сетне. Съгрей ни сърцата!".
Аз разбирам какво преживяваш години,
че за обич сърцето през огън ще мине.
Че лелееш мечти и копнежи горещи
свойта истинска обич в живота да срещнеш.
Ти очакваш жениха - съдбовен и свиден -
ала принцът на бял кон при теб все не идва.
Покрай теб вероятно е минал безвестен,
ала знаеш: ще дойде при свойта невеста.
За да можеш с усмивка щастлива да грееш
и в началото сватбата в теб да запее.
Нека твоят копнеж въжделен да се сбъдне,
нека твоето чакане всуе не бъде.
И дано да го срещнеш човека обичан,
ти, която тъй вярно в съдбата се врича!
Превод: Дафинка Станева