В душата сякаш зъбна болка,
дълбай ме свредел в този час.
В места чудесни - в скръб, неволи -
сред хората те търся аз.
Гори се смеят, цъфват лъки,
дъх пролетен - в трева и лист.
А аз потискам свойта мъка,
душата ме боли, боли.
Лъч слънчев ако ме милува,
си мисля:"Ти ли тук се спря?".
За теб душата ми бленува.
Но мостът наш е изгорял.
Превод: Дафинка Станева