Небето скри се зад дъжда-порой.
И струи по стъклото криволичат.
Тъга любовна ми навява той,
в тревогите неясни ме въвлича.
А кестенът се радва на дъжда,
по-рано в зноя съхнеше си, горък.
Поободрен е. В него дъжд плющя,
водата с всяко листче си говори.
- Отхвърли ли си тежкия товар,
ти, кестен мой? Какво шепти клонака?
Навярно ти едва сега разбра
как тежко е любимата да чакаш.
Отдавна в мен любовна жар пламти,
но все не ми се случва среща скъпа.
Да мога под пороя, както ти,
в любовна нега аз да се изкъпя.
- Ах, струи, струи, в тази буря днес
във вас едва ли само влага има.
А може би донасяте ми вест
или сълзи от моята любима?
Тя може би тъгува в този час
във своя край зад прохода, в гората.
И сигурно изпратила е вас
да разтушите моя дух за кратко?
Превод: Дафинка Станева