Облаците - бели, сиви, златни
затанцуваха. И в този час,
за да кръстят краткото ми лято,
дъжд и вятър заиграха в транс.
В спомен за законите потопни,
сред беса на летния порой,
се смирих пред бурята без ропот -
аз до тебе - праведника Ной.
В малкия ковчег автомобилен,
в поривите буйни на дъжда,
любовта небесна пак открила
под студени пластове ръжда.
А на изток, по библейски ясна,
къпана в божествени води,
аз видях - и близка, и прекрасна,
как дъга в небето се роди!
Сякаш тя бе моята награда
след душевния свиреп въртоп.
Колко дълго аз за нея страдах
в свой опустошителен потоп!
Облаците - бели, сиви, златни
засияха. Бог ли в този ден
сътвори във краткото ми лято
съкровената дъга за мен?
26.08.2010 г.