В приют за птици щъркела прибраха,
осиротял без ятото за миг.
И вместо свобода в небесна стряха,
закрея в клетка - птичи хром войник.
Септември, запъхтян от зной по пладне,
гореше слънчогледи и лози.
Щурците, за любов и лято жадни,
пак лееха по нощите сълзи.
А щъркелът със спомени в простора
летеше, млад, по птичите места.
Но с раната усети как октомври
със студ изпълва родните гнезда.
В предутрините идваше мъглата,
завиваше го с влажен ямурлук.
Ята от диви гъски над полята
зовяха го в далечния му юг.
И скъсала тъй сигурните мрежи,
душата щъркелова полетя -
над клетките с бинтовани надежди,
към свободата лека на смъртта.
24.09.2014 г.