Развигор Попов, перевод с болгарского
в исполнении Лили Ивановой.
Последнюю я эту выпью чашу,
Последнюю, что так еще горчит,
Разлукою, наполненною нашей,
Не надо слов, молю тебя, молчи…
Я много в жизни чаш своих испила
Из рук твоих я черпала любовь,
Она, казалось, мне давала силы
И счастьем наполняла сердце вновь.
Кончается все поздно или рано …
И от любви порою устают…
Домой обратно возвращаться стану,
Тебя уже с собой не позову.
Наполню чашу горькою прохладой
За здравие чужое буду пить.
Твое тепло согревшее когда-то
Остыло где-то в мелочах обид…
Последнюю я чашу пью разлуки
Не от того ли горечь на устах -
Опять к тебе протягиваю руки
С застывшею слезою на глазах…
2014 г.
Оригинал текста:
Последна чаша пия аз за сбогом
Последна е и толкова горчи,
Не ми наливай повече не мога
Не настоявай моля те мълчи.
В живота много чаши съм изпила
Наливаха ми влюбени ръце,
От любовта аз черпех свойта сила
До край отдавах моето сърце.
Но някога на всичко идва края -
Отново ще се върна у дома,
Умората ще ме надвие, зная
И с теб да бъда, пак ще съм сама.
Ще си налея тази чаша хладна,
Наздраве ще си кажа, ей така,
На себе си, но ще остана жадна
За мъничко човешка топлина.
Последна чаша пия на раздяла
Остана ми накрая да горчи.
След всичкото, което съм раздала..
Една сълза във моите очи.