Рукопись

Ольга Борисова Гура
Читаю стихи... Как всё ясно и просто:
В них речка петляет в крутых берегах.
Она огибает таинственный остров,
Где стадо пасётся на пышных лугах…

А дальше мечты и рассветы с любимой.
Цветы и шипы... И разлука, и боль...
Идут они вслед за поэтом незримо,
И в нем пробуждают печаль и любовь...

Лежат на столе откровения дяди -
С минувшим столетьем незримая нить.
В такой дорогой и неброской тетради
Живые слова... Их должна сохранить.

Перевод на болгарский язык Юлианы Доневой:
РЪКОПИС

Стихове чета… Как всичко просто е.
В тях, река в бряг стръмен се извива.
Усуква се около тайнствен остров,
де стада пасат край пищни ниви.

След туй, мечти и изгреви с любимата.
Цветя и тръни… Болка и раздяла.
След поета те вървят незримо
и любов пробуждат и печал.

В наследство наследих аз ръкописа,
в сандъка той отдавна пожълтял е.
Поетовите мисли невидимо,
в живота съдено е да се върнат.

Пред мен са откровенията на чичо –
нишка от отминало столетие.
Тетрадка скъпа, в която са скрити
живи думи. Трябва да я пазя.

Адрес картинки:http://freejojo.com