„ДЕНЬ ПОБЕДЫ”
Владимир Гаврилович Харитонов (1920-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЕН ПОБЕДЕН
Ден победен, как далечен бе от нас,
сякаш въгленче сред гаснещата паст...
Бяха километри, обгорели в прах –
Този ден ний приближавахме без страх.
Този Ден победен – с мирис на барут.
Този празник – в слепоочията смут.
Тази радост – със сълзи след славен път –
Ден победен! Ден победен! Ден победен!
Дни и нощи пред мартеновата пещ
с нас родината ковеше вражи крах...
Дни и нощи, с вяра влезли в бой горещ,
този ден ний приближавахме без страх.
Този Ден победен – с мирис на барут.
Този празник – в слепоочията смут.
Тази радост – със сълзи след славен път –
Ден победен! Ден победен! Ден победен!
Здрасти, мамо, върнахме се... част от нас...
Боси по росата в този светъл час!
През Европа, през света с герои бях –
този ден ний приближавахме без страх.
Този Ден победен – с мирис на барут.
Този празник – в слепоочията смут.
Тази радост – със сълзи след славен път –
Ден победен! Ден победен! Ден победен!
́
Ударения
ДЕН ПОБЕДЕН
Де́н побе́ден, ка́к дале́чен бе́ от на́с,
ся́каш въ́гленче сред га́снештата па́ст...
Бя́ха киломе́три, обгоре́ли в пра́х –
То́зи де́н ний приближа́вахме без стра́х.
То́зи Де́н побе́ден – с ми́рис на бару́т.
То́зи пра́зник – в слепоо́чията сму́т.
Та́зи ра́дост – със сълзи́ след сла́вен пъ́т –
Де́н побе́ден! Де́н побе́ден! Де́н побе́ден!
Дни́ и но́шти пред марте́новата пе́шт
с на́с роди́ната кове́ше вра́жи кра́х...
Дни́ и но́шти, с вя́ра вле́зли в бо́й горе́шт,
то́зи де́н ний приближа́вахме без стра́х.
То́зи Де́н побе́ден – с ми́рис на бару́т.
То́зи пра́зник – в слепоо́чията сму́т.
Та́зи ра́дост – със сълзи́ след сла́вен пъ́т –
Де́н побе́ден! Де́н побе́ден! Де́н побе́ден!
Здра́сти, ма́мо, въ́рнахме се... ча́ст от на́с...
Бо́си по роса́та в то́зи све́тъл ча́с!
През Евро́па, през света́ с геро́и бя́х –
то́зи де́н ний приближа́вахме без стра́х.
То́зи Де́н побе́ден – с ми́рис на бару́т.
То́зи пра́зник – в слепоо́чията сму́т.
Та́зи ра́дост – със сълзи́ след сла́вен пъ́т –
Де́н побе́ден! Де́н побе́ден! Де́н побе́ден!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Харитонов
ДЕНЬ ПОБЕДЫ
День Победы, как он был от нас далёк,
Как в костре потухшем таял уголёк...
Были вёрсты, обгорелые в пыли, –
Этот день мы приближали, как могли.
Этот День Победы – порохом пропах.
Это праздник – с сединою на висках.
Это радость – со слезами на глазах, –
День Победы! День Победы! День Победы!
Дни и ночи у мартеновских печей
Не смыкала наша Родина очей...
Дни и ночи битву трудную вели –
Этот день мы приближали, как могли.
Этот День Победы – порохом пропах.
Это праздник – с сединою на висках.
Это радость – со слезами на глазах, –
День Победы! День Победы! День Победы!
Здравствуй, мама, возвратились мы не все...
Босиком бы пробежаться по росе!..
Пол-Европы прошагали, полземли, –
Этот день мы приближали, как могли.
Этот День Победы – порохом пропах.
Это праздник – с сединою на висках.
Это радость – со слезами на глазах, –
День Победы! День Победы! День Победы!
1975 г.
---------------
Руският поет Владимир Харитонов (Владимир Гаврилович Харитонов) е роден на 24 юни 1920 г. в Москва. Първите му публикувани стихотворения са от 1942 г. във в. „Вечерняя Москва”. Учи в Московския държавен институт по международни отношения (1946-1948 г.) и в литературния институт „Максим Горки” (1960 г.). Автор е на 20 стихосбирки, сред които „Запомни всё хорошее” (1963 г.), „Глоток солнца” (1967 г.), „День рождения” (1970 г.), „Суровая доверчивая Русь” (1973 г.), „Стихи и песни” (1975 г.), „Записка в патроне” (1976 г.), „День Победы” (1982 г.), „Избранное” (1983 г.), и на текстовете на над хиляда песни. Единственият поет-песенник, удостоен със званието „Заслужил деятел на изкуствата на РСФСР” (1973 г.). Носител е на десетки национални и международни награди. Сред най-известните му песни са „Как прекрасен этот мир”, „Мой адрес – Советский Союз”, „День Победы”, „Россия – Родина моя”, „Не плачь, девчонка”, „Остановите музыку” и „Ветераны”. Умира на 14 август 1981 г. в Москва.