Юлия КАЛЧЕВА (Болгария)
Изпърха шумно гълъбица сива,
разклати клонче дюлеви листа
и литна над пожънатата,
понесла мириса на есента.
Градината потъна в тишина.
И само над лехата с гладиоли,
полюшвани от вятъра, едва
помръдват се високите тополи.
Блести величественно залех тих
и чувствам как надига се в душата
поривът да запечата в стих
на есенната вечер красотата.
================================
ОСЕННИЙ ВЕЧЕР
(вольный перевод)*
Взлетев, встряхнула голубица сизая
На ветках айвы трепетные листья.
Кружит над пожелтелым полем низко,
Где с запахом осенним можно слиться.
Молчанием наполнен сад, но в тишине
Красою гладиолусы манили.
Качаясь, тополя стремились к вышине -
Их сдвинуть с места ветру не по силам.
Величественно, ярко светится закат,
В душе рождая чувство наслаждения,
Желание в стихах запечатлеть стократ
Осенний вечер, красоту мгновения.
2013 год