Има в Бесарабия български села
Плод на страдания,мъка,тегла,
Живей в тях народ работлив и отчаян,
Намерил закрила в свободна Украйна.
Отдавна било то,години до 200:
История мъчна,печална и тежка,
България с ропот глава cи склони-
Под турското робство човешки съдби-
Застинаха плахо,очакват месия,
От мъки и страхове да ги закрие.
Избягаха, гонени в чуждия край,
За да намерят под слънцето рай.
Вървяха,сломени,през жега и мраз
Какво ли си мислели те в онзи час?
Отзад им оставаха ниви,морета,
Спомени тъжни и свидни полета.
Но български дух просто тъй не изгаря,
Ръце неуморни за труд се залавят,
Земи в Буджакската cтеп усвояват,
Нови жилища,села построяват.
С вяра корава и мъдри глави
Издигат църкви ,манастири.
И звън на камбана ,и песен църковна
В душа православна възкресват отново.
Сърдечно cе молят очите,лицата,
Да бъдат свободни,щастливи децата.
Мир да настане веднъж и навек
И да живее безгрижно човек.
Настана велика радост безкрайна,
Достойно живеят българи в Украйна,
Под слънцето ясно и чисто небе
Повдигат в молитва до Бога ръце.
Към Бога-твореца на всичкия свят,
На обич,на милост,на радост богат.
Молят смирено,нищо не крият:
-Боже,със своята благост покрий я ,
Таз Бесарабска свещена земя!
За нея и аз всеки път ще горя.
И Бог ще ги варди всеки път и навечно,
Християнската вяра ни е безконечна.
2014 г.