Касаюсь струн. Мила Лазарова. Перевод с болгарск

Ирина Трушина
Касаюсь струн воспоминаний – старой раны.
И как же этой ране зарасти,
Когда живёт в душе дитя упрямое
И не желает прошлое на волю отпустить.

Ночами, устали и сна не зная,
Всё роется в старинном сундуке,
Сокровища  мои перебирает –
Мечты и чувства в скрытом  тайнике.

Упрямится дитя и не желает
Захлопнуть  разом крышку сундука.
Открытым его держит и всё до дна копает,
А что найдёт,  того никто не знает –
Недуг ли старый, строчку ли стиха...

Мне б не тревожить  застарелой  раны.
Но, как же этой ране зарасти,
Когда дитя в душе – наивное, упрямое
Всё не желает прошлое на волю отпустить.



*****************************************************



Докосвам се...

Докосвам се до спомен – стара рана,
зарасла уж... Но как да зарасте,
когато във душата ми остана
завинаги наивното дете.

То все ровичка със безсънни пръсти
богатствата ми в стария сандък,
от чувства, спомени, мечти – задръстен,
за да открие някакъв недъг.

Това дете не иска да затвори
на миналото тежкия капак,
по цели нощи го държи отворен –
до дъното да рови пак и пак.