Всё ты ли, любовь многоликая,
Искрами сыплешь в мой стих?
Жива твоя сила великая,
И свет твой в душе не утих.
Проклятьем и клятвенным словом
Была ты и адом, и раем.
Пусть жертвой была я, но снова
Я руки к тебе простираю!
Огонь тот, тобою зажжённый,
Поверь мне,во мне не утих.
Молитвой, к тебе обращённой,
Всегда мой останется стих!
На тебе една
Все ти ли, любов многолика,
намери в стиха ми езика
на всяко човешко сърце,
сега ти признавам към края,
че беше и адът, и раят,
към който протягах ръце
в молитва, проклятие, клетва,
от тебе превърната в жертва,
догдето те хванех във стих.
На тебе, една, посветен е
за целия свят и след мене
лиричният мой апокриф.