Ласка... Мила Лазарова, перевод с болгарского

Ирина Трушина
Ты любуешься моими
тонкими пальцами...
Да, они похожи на ветви
деревьев поздней осенью.
Как воспоминание о молодости,
в их жилках ещё пульсирует
зигзагообразно праздник теплоты...
И я дарю его тебе
в нежной ласке, тёплой,
как луч октябрьского солнца.

Эти пальцы не знали
ни мозолей, ни драгоценностей,
они никогда ничего не просили.
Они лишь исколоты иглой,
которой я сшивала вместе
дни нашей жизни,
вышивала яркими нитками
мечты и латала,
так и не разбогатев,
воспеваемые в стихах, надежды...

О, мои бедные, усталые пальцы,
вы сберегли ещё силы для нежности!

     Авторизованный перевод Ирины Трушиной



Милувка


Любуваш се на тънките ми пръсти
като на голи вейки в късна есен.
Във жилите им зигзагообразно
пулсира празникът на топлината,
запазил спомена за младостта им.
Любувай им се!
Аз ти ги дарявам
в една милувка,
вече отмаляла като лъча
на октомврийско слънце.
На тези пръсти
не тежат мазоли,
ни златни примки,
нито са се молили.
Избодени са само от иглата,
с която шиха дните на живота,
бродираха и кърпиха надежди
във стихове и не забогатяха.
О, мои бедни, уморени пръсти,
все още силни за една милувка!