Распадаюсь на тысячи частиц,
и они, собираясь вместе,
вновь образуют меня – целую,
тонущую в ослепительном свете!
Покачиваюсь на гребнях
музыкальной поэзии симфоний
и обрушиваюсь на дно бездны;
взлетаю на головокружительную высоту,
полными горстями черпаю красоту
и, падая, с раскатистым грохотом
прокатываюсь по земле
пеной любви и смерти...
Перевод с болгарского Ирины Трушиной
Бетовен
Разпадам се на хиляди частици
и после… пак се сбират във една
и те ме образуват цяла,
потънала във светлина.
Люлея се на гребените на вълните
на симфоничната поезия
и падам във дълбоки бездни;
издигам се в замайващите висини;
греба със пълни шепи красотата
и с трясък се разплисквам по земята
във пяна от любов и смърт.