Дора Янева-Медникарова, Любовь, с болгарского

Ирина Трушина
Ты – горсть снега на ладошке.
Удержать тебя хочу я.
Только влаги понемножку
жаждут все, весну почуяв.

И весне тебя дарю я!

Ты наказ мой не забудешь, –
все цветы весной разбудишь!
Сотвори ты это чудо,
а я ждать и верить буду!

Летним дождиком умойся,
в облаке осеннем скройся
и вернись ко мне зимою –
сердце тронуть чистотою.

     Перевод с болгарского Ирины Трушиной



Любов


Като шепа сняг си чиста.
Искам в мен да те запазя.
Но дърветата разлистени
ще жадуват твойта влага.

Нека пролетта те вземе,
цветовете да разбуди.
А забравила за времето,
аз ще вярвам в твойто чудо.

Жарко лято да преминеш,
в облаче живот да носиш.
За да те дочакам в зимата
с чистота да ме докоснеш.