Живодар Душков, Когда... с болгарского

Ирина Трушина
Когда долгожданное знойное лето
В зените своём землю в злате купает,
Тогда-то, тогда-то, и точно тогда-то,
Тем солнцем согрета, любовь окрыляет.

Когда тучи роем всё небо закроют,
В осенние соты нам дни превращая,
Тогда-то, тогда-то, и точно тогда-то
Все песни свои я тебе посвящаю.

Когда зачарует лес зимняя сказка,
И мир небывалою вьюгой вскружится,
Тогда-то, тогда-то, и точно тогда-то
С пылающей лавою сердце сравнится...

Когда же с весною и пылко, и нежно
Все чувства и страсти в душе оживают,
Тогда-то, тогда-то, и точно тогда-то
Мечты и надежды забвенья не знают!

       Авторизованный перевод Ирины Трушиной




Когато…


Когато в средата
на дългото лято
се къпе земята
във злато облята,
тогава, тогава,
точно тогава
любов окрилява!

Когато мъглите,
подобно пчелите,
изпълват все дните
на есенни пити,
тогава, тогава,
точно тогава
за тебе припявам!

Когато се вият
стихии, фурии
и преспите крият
бяла магия,
тогава, тогава,
точно тогава
сърцето е лава!

Когато с цъфтежа
разтварят се нежно
и страсти горещи,
и страстни надежди,
тогава, тогава,
точно тогава
не зная забрава!