Димчо Дебелянов
Переклад з болгарської Любові Цай
Дивитись люблю на дерева крізь віти,
як висить зелена тремтлива краса,
як ніч зачина свої тіні хилити
на скуті вогнем небеса...
Я слухаю з трепетом небо осяйне
і чую, як зорі тремтять в вишині,
чекаю знаку від великої тайни,
що душу журбою скувала мені.
І ночі в заполи ронитиму щемно
я сльози по давніх принадах тремких,
по тих молитвах, що пропали даремно,
по втрачених мріях моїх.
***
Оригінал:
Димчо Дебелянов
Обичам да гледам през тъмните гранки
на кротко склонени под мен дървеса,
как мълком разстилат се нощните сянки
по плувнали в жар небеса...
И трепетно вслушан в мълвата потайна
на рано-ранилите плахи звезди
да чакам ответ на великата тайна,
която душата ми в мрак обгради.
И дълго да роня във нощните скути
сълзи за отминали в път красоти,
сълзи за молитвите свои нечути
и рано умрели мечти.