Седем пътища в мен се преплитат.
Имам нужда от само един.
Мисли в седем посоки политат.
Разпиляват се, сякаш са дим.
Тръгвам бавно, толкова бавно.
Днес смелостта ми оказва се крехка.
А до вчера, не беше отдавна,
не знаех какво е да крачиш полека.
Тегли ме нещо, там, по средата.
Вързва ме с корабен възел.
Вкопчва ме някъде в непознатото.
Седем пътища, сякаш са пъзел.
Не виждам, не чувствам - инерция.
По средата оказвам се в кръг.
Всяка минала трудност става проекция.
Изборът прави се на кръстопът.