8 утра.
Вопль «ура!» –
на ключ.
Прахом игра.
В небе дыра:
течь туч.
Вроде сперва
только едва,
чуть – туч.
Ну, а потом –
молния, гром:
туч путч.
Дождь – на цветы,
ливень-ух-ты!
причём.
Мачта мечты,
срублена ты
мечом.
Как же терпеть?
Телек теперь –
верть-круть.
Сиднем сидеть
и не хотеть
жить – жуть!