Адриан Дубровский Загадки 2 Гатанки 2

Красимир Георгиев
„ЗАГАДКИ 2”
Адриан Илларионович Дубровский (1733-~1785 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГАТАНКИ 2

Аз ни уста, ни гърло, ни език си имам,
но лесно разговарям, често дума взимам.
Принудят ли ме, в миг започвам да крещя,
а щом не ми досаждат, дълго си мълча.

Наистина, не всички мен ме величаят,
но с плахост ме почитат и гласа ми знаят,
на моя глас се подчиняват граф и княз.
А непокорните завчас наказвам аз.

                2. Отговор: законът.


Ударения
ГАТАНКИ 2

Аз ни́ уста́, ни гъ́рло, ни́ ези́к си и́мам,
но ле́сно разгова́рям, че́сто ду́ма взи́мам.
Прину́дят ли ме, в ми́г запо́чвам да крештя́,
а што́м не ми доса́ждат, дъ́лго си мълча́.

Наи́стина, не вси́чки ме́н ме велича́ят,
но с пла́хост ме почи́тат и гласа́ ми зна́ят,
на мо́я гла́с се подчиня́ват гра́ф и кня́з.
А непоко́рните завча́с нака́звам а́з.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Адриан Дубровский
ЗАГАДКИ 2

Ни рта, ни языка, ни горла не имею,
Однако говорить без трудности умею.
Но должно принуждать, чтоб на́чал я кричать,
А ежели не так, я стану век молчать.

То правда, что меня все чтут не за велико,
Но голосу дают почтение толико,
Что повинуется ему и князь и граф.
Ослушники его жестокий терпят штраф.

               1756 г.
                2. Отгадка: закон.




---------------
Руският поет и преводач Адриан Дубровски (Адриан Илларионович Дубровский) е роден през 1733 г. в Москва. Учи в академическа славяно-гръко-латинска гимназия (до 1749 г.) и в Петербургския академичен университет (1750-1757 г.). Пише стихове, оди, басни, епиграми, епитафии и гатанки, превежда съчинения на Овидий, Мюре, Оуен, Фенелон и др., превежда и издава трагедията „Заира” на Волтер (1779 г.). Публикува поезия и преводи в сп. „Ежемесячныя сочинения”, най-популярна за времето от личните му творби е поемата „На ослепление страстями” (1757 г.). Бил е преводач към академичната канцелария в Санкт Петербург и към Колегията по външни дела. След 1761 г. живее в Хага и във Виена. Умира към 1785 г.