Градче на любовта ми, всяка нощ
при мене идваш - спомен неотемен.
След делника кипящ - добър и лош -
ти в дреха романтична се пременяш.
И тръгвам аз по улици с липи,
които шепнат спомени и тайни.
А вятърът - от Дунав волност пил,
в реката разпилява ги нехайно.
Със южния си тембър Азнавур
ще ме повика в кафене без име.
Рефренът на живота "Mon amour"
в мен ще ликува - като звучна рима.
И в този отреден за спомен час
ще дойде той - мъжът от Бог изпратен.
На любовта под праведната власт
да продължим по пътя на съдбата.
И нежността - неудържим мусон -
ще духне делничните мои драми.
В нощта ще шепна като в стар шансон:
"Спи, лека нощ, градче на любовта ми!"